Олаф: Без съмнение една от най-големите промени беше появата на облачните технологии (Cloud Computing), въведени от компании като
Amazon Web Services (AWS) през 2006 г., което даде възможност на бизнесите да съхраняват и достъпват данни и приложения през интернет. Облачните технологии също така проправиха пътя за платформи като
Microsoft Office 365, въведена през 2011 г., и осигуриха на компаниите повече гъвкавост, мащабируемост и икономическа ефективност, тъй като вече не се налага да инвестират в скъпа физическа инфраструктура и сървъри. Голямата вълна на използване на смартфони, започнала с първия iPhone на Apple през 2007 г., заедно с облачните технологии, предизвика революция и направи възможна мобилната работа такава, каквато я познаваме днес.
Тези технологични революции бяха и необходим отговор на геополитическите и обществени промени. Например,
глобалната финансова криза от 2008 г. принуди компаниите масово да намалят разходите си.
След това дойде
пандемията от Covid-19 през 2020 г., която ускори прехода към дистанционна работа и доведе до по-разпръсната и гъвкава работна сила. Вземете за пример хибридната работа – Microsoft Teams, въведен през 2017 г., бележи реален бум едва след пандемията и днес се използва от над
320 милиона души по света.
В
изявление на ЕС от 2022 г. се подчертава значителното нарастване на зловредните кибердейности в контекста на агресията на Русия срещу Украйна. Сигурността на ИТ в работната среда стана по-важна от всякога – особено облачните технологии изиграха ключова роля за повишаване на нивото на сигурност.
През последните години станахме свидетели и на засилено насърчаване на разнообразието, равнопоставеността и приобщаването (DEI) на работното място, подтикнато от промяна в нагласите, повлияна от движения като Black Lives Matter и #MeToo през 2010-те. Въпреки това, напоследък се наблюдава и нарастващо
недоволство срещу DEI инициативите.
Също така, през 2021–2022 г. настъпи т.нар.
Велико напускане (The Great Resignation), довело до недостиг на квалифицирана работна ръка. Това доведе до засилен фокус върху задържането на таланти чрез насърчаване на благосъстоянието на служителите и изграждането на позитивна култура на работното място, отговаряща на техните ценности и стремежи.
Недостигът на кадри също така ускори разпространението на генеративен изкуствен интелект (Generative AI) като средство за по-интелигентно използване на човешките ресурси и повишаване на продуктивността.
Друг важен пример е
Парижкото споразумение от 2015 г., подписано в отговор на задълбочаващата се климатична криза. Темата за устойчивостта и екологичната отговорност стана водеща за компаниите – енергийно ефективни технологии, използване на рециклирани материали и намаляване на хартиеното потребление получиха все по-голямо значение. Въпреки че концепцията за
„офис без хартия“ (Paperless Office) не е нова, тя стана особено актуална в този контекст.
Освен екологичните съображения, фактори като практичност и икономия на разходи също изиграха роля в преминаването от хартиени към електронни документи, като това даде голям тласък на системите за управление на съдържание в предприятията (ECM).
През последните две десетилетия ЕС също въведе поредица от директиви, оказващи влияние върху работната среда в Европа. Например
Директивата за работното време от 2003 г. установи максимум от 48 работни часа седмично (включително извънреден труд) и минимум четири седмици платен годишен отпуск.
Директивата за родителски отпуск от 2010 г. въведе минимум четири месеца родителски отпуск с цел насърчаване на баланса между работа и личен живот и равнопоставеността между половете.
На ниво бизнес процеси, една от най-съществените промени в регулациите беше
Общият регламент за защита на данните (GDPR) от 2016 г., който оказа огромно влияние върху защитата на личните данни. Същата година беше въведена и
Директивата за мрежова и информационна сигурност (NIS), която през 2023 г. беше актуализирана с
NIS2 – за по-високи изисквания към киберсигурността и по-широк обхват от засегнати сектори и организации.